Judge Elissa CADISH is a young judge but her more that 16 years long law carrier in Nevada is very impressive. Her current judicial ratings are above 80%.
Judge Cadish will have my vote!
Here are some links with more information about Judge Cadish and other Nevada judges:
Не мисля че така изказаната мисъл (за изборите) е хубава. Макар и да е в голяма степен вярна на много места по света, включително в известна степен и тук в US. От друга страна, мисля, че е повече от очевидно какъв е резултата от въдържали се гласуващи на предишните и по-предишни президентски избори в US. В такъв смисъл, макар и на глед малък ефекта от гласуването е с доста сериозни последствия за всички нас.
Тара, аз бих искал да знам малко повече за политическата платформа и мирогледа на Judge Elissa CADISH. Персоналните и качества като човек са изключително важни и смятам, че е добре че си им обърнала внимание. Другата гледна точка обаче, е не по-малко важна.
Толкова за демократичната Европа... Вярно, че повечето подобни глупости започнаха от US, но като ги освирка света (тогава), така и не приеха чак такива закони. Сега, просто няма как да не се забележи правилото - когато US кихне, Европа се разболява...
Аз съм Гошо хубавеца - вечния ерген. На Балкански полуостров няма друг кат мен. Влюбени са в мене всички - и женички, и момички, Блазе човеку като мен.
Ех, да си като мен млад ерген, млад ерген, ще се чувстваш ти, братленце най-блажен, най-блажен. Пари, жени, и тъй нататък знай, животът че е кратък, блазе човеку като мен.
По Търговска, по Царя, а даже по Леге всяка вечер се разхождам, и ми е добре. Срещу ми идат Пенка, Ганка Ценка, Радка и Калинка все хубави жени.
Една кани ме на кино, друга у дома. Трета вика: “Ела с мене, днеска съм сама.” Аз се чудя и се мая, где ще му излезе краят, че тръгнах пак подир една.
Тя се казва Маргаритка, хубава жена, от кога видях я братко, простих се с ума. Тя парясница е братко, туй ти казвам тук накратко, но здраво завърта ме тя.
Ела се вие, превива, мома се с рода прощава: – Прощавай, роде голема, и ти, рождена майчице, че аз ще ида далеко, през девет реки дълбоки, през девет поля широки, през девет гори големи, през девет села в десето.
Ела се вие, превива, мома се с рода прощава: – Прощавай, родо голяма, и ти, рождена майчице. Халал ми прави, майчице, дето си мене носила девет месеца на сърце и три години на ръки.
На тебе, майко, оставям, в градинка ранен босилек: недей го, майчо, оставя, ами го често поливай – с росица сутрин и вечер, с дребни сълзици по обед.
Ела се вие, превива, мома се с рода прощава: – Прощавай, родо голяма, и ти, рождена майчице, дету си мене носила девет месеца на сърце и три години на ръце!
– Дощерю моя майчина, ти ми са збираш, торнуваш, ам мене кому оставаш утрин ранку да стане, водица да ми донесе, огънче да ми накладе, дворче да ми размете...
– Мале ле, стара мале ле, оставам си та, мале ле, на мойта сестра по-малка: тя ще ти вода дониса, тя ще ти огън наклада, тя ще ти двори размита.
